Да се сблъскаш с Проклятие

Келесте винаги е била чувствителна към промяната – най-вече в другите хора, но понякога и в Ентите, и в духовете, че и в животните. И сега, докато си вървеше по улицата, почувства студени, злостни тръпки да пъплят по лявата ѝ ръка – там, откъдето се влиза право в сърцето. Нещо наоколо не беше наред, при това – страшно не-на-ред.

Трябваха ѝ няколко минути оглеждане, за да разбере какво е то. Беше малко, уплашено, рошаво и мръсно коте, което стоеше насред оживеното движение на улицата. Идващото насреща такси за малко да го смачка и тогава тръпките в ръката ѝ се превърнаха в болка.
Забравила за всичко, тя се втурна да го спаси.
Скочи на платното и с няколко скока се озова до него. Взе го в ръце, а то уплашено се вкопчи в нея.

Тъмночерна козинка и огромни зелени очи … и светът спря. Буквално за секунди се влюби в него, още там, на улицата.
Отнесе го внимателно на тротоара, отдалечи го леко от себе си и го загледа.

Разширените му зеници постепенно намаляха до нормалния си размер и тя се опита да го погали с едната си ръка.
В този момент то проговори. Гласът му беше странен – хем ироничен, хем замислен.

– Е хубаво де, какво ще правим сега? Пратиха ме като проклятие, а ти ме спаси. Сега не мога да ти навредя повече, но и не мога да се прибера там, откъдето ме пратиха. В какво се забъркахме?

Тя го погледа известно време, помълча и го заведе до близката сладкарница, откъдето му купи чаша мляко.