Да спориш с Цвете

Гая седеше на масата в кухнята и упорито се опитваше да изчовърка цветето от саксията. То, изглежда, беше на друго мнение и не искаше да се разделя с пръстта от последните две години.

 

– Ще си по-добре – опита се да го увещае тя. Неуспешно. Ако трябваше да брои колко пъти се опита да го заговори и да го убеди, вероятно вече щеше да е попълнила страници с чертички. Твърдоглавата флора не искаше и да чуе. А тя знаеше, че не го ли пресади, до края на деня то щеше да си отиде.

Чувствителна към природата на нещата, не искаше да му го каже в прав текст, опитваше се да даде какви ли не чудесни причини за промяната.

 

-Не ща! – заинати се цветето отново. – Тук съм си добре.

 

– Ще бъдеш още по-добре, само да сменя пръстта.

 

– Не ти вярвам! – сви злобно цветчетата си то. – Ще ме махнеш и ще ме изхвърлиш!

 

– Глупаво растение такова! Изнасяй се оттам моментално! – неочаквано и за самата себе си изкрещя тя.

 

– Не ми викай! Ще увиснат крайчетата на цветчетата ми! Можеше да ми го кажеш по-спокойно, отдавна да сме приключили с това – мърмореше цветето, докато вадеше едно по едно коренчетата си и прекрачваше ръба на саксията.