Дъх
Начало :: Есентиа Мунди :: Елементите – Дъх
Началото и краят на живота
Абсолютното начало и финалния край на всичко – това е Дъхът. Първото, с което започва живота ти и последното, преди да преминеш към други измерения. С теб е през цялото време – тихо, невидимо, ритмично. Не му обръщаш внимание чак докато нещо в него се разстрои и ритъмът се наруши. Едва тогава си даваш сметка за това колко е важен в действителност.
Той е мостът между материалното и нематериалното. Дъхът е, който свързва тялото с духа, настоящето с бъдещето. В него се крият споменът за изминалите дни и надеждата за утрешния. Всяко вдишване е нова възможност, всяко издишване – освобождение.
Пазителката на Дъха се казва Ливия. Тя е възрастна и мъдра жена, преживяла много и знаща още повече. Тя знае тайната на всяко ново начало – едно дълбоко вдишване.
Ливия познава преходността на материята и е стигнала до момента да не се бои от нея.
Тя усеща с всяка своя пора живота в неговата цялост – едно особено обединение на минало, настояще и бъдеще, на планове и намерения, на резултати и на очаквания. Всички, без изключение, покрити под мантата на Дъха.
Тази, която гледа живота повече отстрани, отколкото участва в него, вижда всички нишки и може да разгадае най-заплетените пъзели, това е Ливия. В края на пътя си, тя пази специална връзката си с Дъха и се обръща към него само в много специални случаи.
Повече за нея може да се в страницата ѝ.
За какво можеш да разчиташ на Въздуха
Свободата е Всичко.
Без нея Животът е просто последователност от рутинни действия. Въздухът показва, че най-ценният дар е способността да избираш, да се движиш, да си над ограниченията.
Промените са естествени и неизбежни..
Въздухът никога не остава на едно място. Той се движи, преобразува се – в пара, в лед, в невидимост. Въпросът не е дали ще има промяна, а кога ще настъпи тя.
Добрата идея е по-силна от самия живот.
Преследвайки идеите, Въздухът преодолява стени, препятствия, даже и самия Живот, за да достигне посоките, в които водят те.
По-лесно е да те носи вятъра, отколкото да се бориш с него.
Страхът от промяна води до съпротива, а тя единствено докарва изтощение. Който се научи да лети, не само ще стигне по-лесно в неочаквани краища, но и ще има лукса на гледката отвисоко.
Лекотата е само още едно лице на Силата.
Нежността и неуловимостта на Въздуха са само едно от лицата на спокойствието му. Яростта му събаря и руши – бързо и без емоции.
Какво не бива да му причиняваш
Следи посоката му.
Той никога не се движи безпричинно. Който познава знаците му, разпознава безпогрешно бурята, промените, възможностите – и се залавя за тях, преди моментът да е отминал.
Вятърът отнася изречените думи.
Въздухът пренася всичко – думи, мисли, обещания, намерения. Иска се внимание докато се формулират и изричат, защото никога не се знае в кой ъгъл ще ги запрати вятъра и до кого ще достигнат.
Никой не може да улови вятъра с голи ръце.
Има неща, които просто не могат да бъдат притежавани. Който се опитва да затвори в клетка Свободата, накрая остава с празни шепи.
Лекотата не е лековатост.
Въздухът изглежда непостоянен, но под привидно хаотичните му движения се крият закони, които той никога не нарушава. Да си безтегловен и да си повърхностен никога не са били синоними.
Който преследва Вятъра, губи посока.
Въздухът обещава много – избори, възможности, мечти, шепоти. Който го следва безцелно обаче рядко има неговата лекота и рискува да изгуби това, за което е тръгнал. Вятърът е ориентир, не самоцел.