Камък

Има нещо величествено в камъка. Той е там, даже и когато от всичко останало няма даже и помен. Свидетел е на безбройни промени. Виждал е как цивилизации са идвали и са си отивали. Той сам се е променял, но е запазил здравината и солидността си. Не бърза, не се огъва лесно и като цяло битува в мълчание, но обади ли се – думите му са тежки и истинни.

Той е основата, върху която се градят светове. И най-вискоите планини, и най-старите крепости разчитат на него, за да пребъдат. Можеш да се захванеш за него, когато изгубиш посоката. Рядко се движи, затова за нас е сигурност, стабилност и опора. Той е тук, за да напомня, че всичко има нужда от здрава основа – както домът, така и мечтата, че и самият живот.

Той е първият, материален елемент на Мегаликос.

Камъкът обаче не е само материя – той живее в сърцето на тези, които устояват. В моментите, когато всичко сякаш се разпада, той е вътрешната сила, която те кара да продължиш. Пречи да те пречупят и оформя красива осанка. Той е волята да продължиш, когато няма лесен път.

Пазителите на Камъка са все хора смъртни, сменят се. Днес, поради странни обстоятелства, неговата вещица е младо, четиринадесетгодишно момиче, на име Мина. Тя млада и объркана от големите промени в собствения ѝ живот, но има здрав и солиден характер, дух и последователност, които ще ѝ помагат да се справи с мисията си. В очите ѝ има решителност, каквато рядко се среща дори у по-възрастни жени. Мина разбира тишината на камъка и знае, че силата не винаги е в действието – понякога е в търпението. Самата тя се учи на това да е търпелива и Камъкът ѝ помага в този път, който не е избрала сама. Тя  усеща основата на нещата отвътре, различава истинското от преходното и макар и сама да е буря от страсти, винаги успява да вдъхне увереност на другите.