Сърце
Начало :: Есентиа Мунди :: Елементите – Сърце
Пазител на любовта, мъдростта и прераждането
Във физическия свят, Сърцето органът, от който зависи ритъма на живота. В метафизичния си аналог, то е центърът на всичко, което има значение – любовта, болката, опита, прошката. Там се крият раните, които времето не може да изтрие, и спомените, които никога не избледняват. Сърцето не забравя – то помни всеки миг, който си изживял, и всеки човек, когото си обичал.
То не е опростен съдържател и мярка на чувства – то е и учител. То разбира, че истинската любов не е само нежност, а и сила. Че загубата не е край, а начало на нещо ново. Че болката не е наказание, а път към осъзнаване. Сърцето никога не престава да се променя, защото всяко ново преживяване му позволява да порасне отново и отново.
Хранителката на тайните на Сърцето е Имара. В нея има дълбока мъдрост, натрупана от личните ѝ преживявания, от разбитите надежди и възродените мечти. Тя знае, че животът е сложен, че любовта не винаги е лесна, но въпреки това избира да чувства.
Имара притежава силата да вижда отвъд безнадеждността, да разбира истинските причини зад действията на хората и да лекува не с думи, а с присъствието си.
Да си онази, която общува със Сърцето и може да докосва сърцето на всяко живо създание не е по силите на случайна жена. Имара носи тази отговорност и привилегия. Как се е сдобила с нея, може да се види в нейната страница.
За какво можеш да разчиташ на Сърцето
Любовта наистина е по-силна от всичко останало.
Няма друга подобна сила в Природата, която едновременно да пречупи и да излекува. Тя е мотив и причина. Онези, които разбират потоците ѝ, никога не се губят.
Мъдростта на Сърцето идва от преживяванията..
Четенето на книги и слушането на истории около огъня вечер е поучително и интересно. Само изпитанията обаче дават Разбирането и Мъдростта. Сърцето наистина помни всяка болка, но помни и пътя, по който е била надмогната.
Раните са уроци, а не белези.
Наистина всяко разочарование оставя следа, но тя е причина за възстановяване. Ролята на Сърцето е да усмирява, но и да поема преживяното и да го превръща в Знание.
Прераждането е за тялото; растежът е за Сърцето.
Животът е непрекъснат кръговрат от начала, загуби, раздели, разминавания, притискания. Даже и когато на ума му се струва, че е настъпил краят на всичко, Сърцето намира път към следващо начало.
Уязвимостта е върховно изражение на силата.
Сърцето се отваря към света, при все опасността от ново нараняване. Това е най-висока степен на смелост. То показва – отново и отново – че живее истински и че още едно препятствие не го е накарало да се предаде.
Какво не бива да му причиняваш
Затвореното сърце линее.
То трябва да се движи, да диша, да усеща. Заключеното зад стени и ограничения Сърце залинява и става безучастно както към болката, така и към радостта.
Сърцето живее в настоящето, не бива да стои затворено в миналото.
Спомените са важни, за да се научи, но не бива да обитава за постоянно в тях. Вкопчването в това, което е било не позволява да се стигне до това, което може да бъде.
Болката говори истината.
Сърцето никога не боли без причина. Даже и малкото неразположение е сигнал, че нещо трябва да бъде променено, разбрано или излекувано.
Любовта не бива да се търси на всяка цена – тя идва, когато е времето ѝ.
„Насила хубост не става“. Любовта не търпи да бъде молена или уговаряна. Тя расте, изгражда се, пуска корени и при все това е толкова крехка, че може да бъде счупена с лъжа или черно намерение.
Обичта в сърцето ти най-напред започва от теб самия..
Любовта към себе си не е егоизъм. Тя е солидната основа, върху която всеки изгражда живота си. Липсва ли, остава една празнина, покрита с чуплива лъжа – без значение колко хора наоколо полагат усилие да я запълнят. Сърцето не търпи фалш, то винаги знае истината.