Историите на вещиците: Елда

Картата

Начало :: Историите на вещиците :: Елда :: Картата

На масата стоеше пакет с неопределена форма. Тъмнокафяв, сякаш покрит с кожа. Елда се приближи и внимателно го повдигна. Не тежеше. Не изглеждаше като опаковка, сякаш самият той беше Предметът.

Тя не знаеше какво да очаква. Започна да го върти в ръце, за да види как да го разтвори. Да, кожа беше, потъмняла от времето и на места напукана по краищата. Не изглеждаше като нещо толкова специално, колкото ѝ бяха казали. Леко разочарование отпусна надолу крайчетата на очите ѝ.

Явно чувствителен към емоцията ѝ, пакетът се разтвори сам и падна с мек шум на земята. Елда се наведе и го взе. Беше карта. Магическа, естествено, затова нищо от поставеното по нея не можеше да се разбере. Имаше линии, имаше някакви надписи, но всичко се въртеше и сменяше местата си с такава скорост, че просто не позволяваше на окото да разгледа.

Търпението на Елда не беше безкрайно. Изглежда, беше попаднала на стара и изключително капризна карта, но при все че си повтаряше, че старостта трябва да се уважава, едва успяваше да овладее импулса си да я подпали. Огънят е мъдър, но не бива да се поставя на изпитание търпението му.

– Няма ли да спреш най-после с това? – попита Елда с глас, в който се усещаше много малко симпатия към картата.

– Няма никакъв смисъл да спирам – отговори тя и продължи да се върти.

– Застини! – изрече Елда така, че и даже ледът би снижил температура. Студен, заповеднически глас от иначе огнена и поривиста жена като нея, беше нещо рядко и някак неправилно. Това впечатли картата и тя наистина спря.

– Защо? – поинтересува се картата.

– Защо какво? – омекоти малко тона Елда

– Защо ти е да знаеш посока, в която никога няма да отидеш? – поясни говорещият кожен артефакт.

– А ти защо мислиш, че няма да тръгна нататък? – изненада се вещицата.

– Първо, защото нямаш мотивация. И после, защото няма абсолютно никакъв смисъл – убедено отговори картата.

– А ти откъде знаеш, къде искам да ида? – развеселени пламъчета проблеснаха в очите на Огнената жена.

– Шегуваш ли се? Въздухът целия трепти от намеренията ти – каза картата и примирено започва да подрежда маршрута, по който трябваше да премине Елда. Тя почака минута и разтвори картата, за да види откъде трябва да мине. Вярваше, че е оставила достатъчно време, за да види това, което я интересува. И древната магическа проклетия явно беше съгласна.

Страницата ѝ беше празна, с единствена дума, изписана в сложен готически шрифт „Направо“.

Историите на Елда

Тя все още няма истории тук. Прояви малко търпение и ела отново пак.

Още за нея?

Елда има собствена страница, в която можеш да разбереш всичко, свързано с нея.

Продължи тук.