Появата на Аркеон.
Принципите на Мегаликос са обяснени в Есентиа Мунди. Това е Изначалната книга – мистична и легендарна едновременно. Казват, че в зависимост от това дали си готов да я видиш, тя ще се появи, или не.
Даже и да си готов обаче, може да се появи една или друга част от нея – зависи колко си подготвен.
Повечето хора не са подготвени и за да се избегне риска да попаднат в ръцете им знания, с които могат да злоупотребят, е бил създаден Аркеон.
Потокът
Нямаше представа от колко време седи на този бряг – кален и тъжен. Бряг на тих поток, през който преминаваше ледена и кристална вода. Около нея имаше треви, но те стояха някак тихи, сякаш заслушани в мислите на младата жена.
Да спориш с Цвете
Гая седеше на масата в кухнята и упорито се опитваше да изчовърка цветето от саксията. То, изглежда, беше на друго мнение и не искаше да се разделя с пръстта от последните две години.
Хакер за Системата
Хакер седеше пред своята конзола, въртеше флашка между пръстите си и поглеждаше към Елда и Ондина с комбинация от интерес и лека насмешка. Стаята беше тясна, пълна с кабели, монитори и всякакви странни устройства, които изглеждаха като кръпки на стар компютър. Някъде в ъгъла тихо бръмчеше генератор.
Кладенецът-съветник
В края на града, малко преди отбивката за магистралата, има един изоставен парцел. Стои си така от много време, но по някаква причина никой никога не поиска нито да го купи, нито да се засели на него. Или пък хората ги беше страх, знаеш ли…
Камъкът
Мина повдигна камъка от земята и го постави на прилично разстояние от себе си във въздуха. Точно както беше казал Вестителят, очевидно той нямаше никакъв интерес към нея, още по-малко към магията ѝ.
Картата
На масата стоеше пакет с неопределена форма. Тъмнокафяв, сякаш покрит с кожа. Елда се приближи и внимателно го повдигна. Не тежеше. Не изглеждаше като опаковка, сякаш самият той беше Предметът.
Да се сблъскаш с Проклятие
Келесте винаги е била чувствителна към промяната – най-вече в другите хора, но понякога и в Ентите, и в духовете, че и в животните. И сега, докато си вървеше по улицата, почувства студени, злостни тръпки да пъплят по лявата ѝ ръка – там, откъдето се влиза право в сърцето. Нещо наоколо не беше наред, при това – страшно не-на-ред.